пр.н.е. лекари, пациенти търсят начини да намалят диализните отпадъци и да ограничат въглеродното им въздействие

Франсис Силва следи по какъв начин кръвта тече през сходна на сламка тръба в лявата му ръка към диализна машина, където се почиства от отрови и се връща в тялото му през втора тръба.

60-годишният готвач устоя четиричасовия развой всеки вторник, четвъртък и неделя в болничното заведение St. Paul, където поделение с 42 кревати е отдадено на животоспасяваща хемодиализа само че също по този начин е източник на доста количество медицински боклуци, които група нефролози желае да ограничи в цялата страна.

„ Миналата година, когато имах сърдечна интервенция, просто се утежни “, сподели Силва за проблемите си с бъбреците, за които той се опита да откри светлата страна. „ Имам потребност от почивката. Стоя осем часа. “

Надолу по коридора количките са натоварени със сини пластмасови кошчета, цялостни с консумативи за диализа, които включват пластмасови тръби в пластмасови и хартиени опаковки. Помещение за доставки съдържа пластмасови кани с разтвор, който ще се смеси с пречистена вода и ще се насочи към машините за диализа, подредени до стената.

Стаята наоколо е заредена с кутии с още доставки, в това число пластмасови торбички с физиологичен разтвор — на минимум две на пациент за всяка диализна сесия.

Мениджърът по грижа за пациентите Лайла Апарисио сочи към кошче за отпадък, цялостно със нечисти с кръв тръби, които съставляват огромен размер от биологично рисковите боклуци на клиниката.

„ Дойдохме тук преди към 10 минути и беше празно “, сподели Апарисио. „ Би било ужасно, в случай че успеем да понижим това допустимо най-вече, с цел да понижим въздействието върху околната среда “, сподели тя за отпадъците, които пациентите не виждат.

В друга стая, маркучи в стенната помпа стотици литри пречистена вода в диализна машина, където се смесва с електролитни разтвори. Токсините от кръвта се отстраняват, както и непотребната вода от тялото на пациента, а отпадните води се водят в градската канализационна система.

„ Долу има големи резервоари, три от тях, които обезпечават високо пречистена вода, доста от това “, сподели Апарисио.

Клиниката прави към 800 диализни процедури седмично, с две медицински сестри, назначени за всеки пациент.

Д-р. Каролайн Стигант, нефролог в Royal Jubilee Hospital във Виктория и водещ покровител за устойчива грижа за бъбреците, сподели, че всяко лекуване с хемодиализа употребява до 500 литра вода и огромни количества сила.

„ Въглеродът на едно лекуване с хемодиализа е излъчванията са сравними с тези на приблизително транспортно средство, изминато 100 километра, ” сподели Стигант.

Тя сподели, че повече от 20 000 пациенти в Канада са подложени на лечението. В Канада няма открити стратегии за преработване на диализни или медицински боклуци, добави тя.

Биоопасните боклуци, в това число тръби в някои случаи, както и напоена с кръв марля, се изпращат в оборудване за автоклавиране - стерилизирани с пара при висока температура – ​​и по-късно нарязани и депонирани, сподели Стигант.

Канадското сдружение по нефрология има комитет за обмисляне, който да откри способи за понижаване на отпадъците. Една от задачите е да се създаде калкулатор за въглероден отпечатък за събиране на данни за въздействието върху околната среда на грижата за бъбреците.

Стигант, учредителният ръководител на комитета, сподели, че бъбречните болести се усилват, произвеждайки повече боклуци, които способстват за изменението на климата. На собствен ред изменението на климата може да усили риска от бъбречни болести, защото дехидратацията по време на рискови горещини е изключително рискова за уязвимите групи от популацията.

„ Има световна екологична еволюция в нефрологията и грижите за бъбреците. И това е голяма работа, освен за нефролозите. Това е за админите, това е за финансиращите системата, това е за пациентите, в които би трябвало да вземат участие, това е и за промишлеността “, сподели тя.

„ Ние имаме вяра, че имаме потребност от редизайн на системите, които наново потребление в лекуването на бъбреците, частично тъй като никой пациент не желае да бъде на диализа. Те са привързани към машина. “

Тя сподели, че е извънредно значимо да се предизвиква здравословният живот, с цел да се предотвратят положения, в това число високо кръвно налягане и диабет, които най-често се свързват с бъбречни болести. Ранната диагноза също е значима, тъй като досега, в който се появят признаците, пациентът евентуално е изгубил 80 % от бъбречната си функционалност, добави Стигант, медицински началник за планетарно здраве в BC Renal, организацията, отговаряща за грижите за бъбреците в Британска Колумбия.

По-големият достъп до бъбречни трансплантации също е основен, преди пациентите да се окажат потребност от диализа, сподели Стигант. „ Общото им богатство, техният резултат също е най-хубавият за околната среда. “

Пациентите, които са на диализа вкъщи с консумативи, които нормално им се изпращат един път месечно, би трябвало да изхвърлят своите пластмасови и картонени боклуци на бордюра и това може да включва пропит с кръв материал, сподели Стигант. Тя сподели, че някои пациенти заплащат на общините за спомагателни торби или носят боклука си в дома на родственик.

„ Когато хората идват за образование по домашна диализа, те ще кажат: „ Ами всички тези отпадъци? Всичко това ли се изхвърля? “, сподели тя.

„ Те намират отпадъците за неуместни, считат, че е доста скъпо да се оправят с тях. И това е нещо, което системата не е възстановила до момента. ”

Един от пациентите на Stigant изгаря отпадъците, създадени от неговата перитонеална диализа – друга форма на терапия за бъбречна непълнота, при която катетър се вкарва в коремната празнина или перитонеума. Може да се прави всекидневно и създава по-малки, само че въпреки всичко предизвикателни количества боклуци.

„ Той живее в селски регион и няма събиране на боклука. Той е възрастен човек и по тази причина е прекомерно обременително за него да го разделя на рециклируеми и нерециклируеми. “

Домашната перитонеална диализа генерира 211 000 кг рециклируема полипропиленова пластмаса или PVC годишно в Канада, дружно с 55 600 кг рециклируем полипропилен, тънката отлепваща се пластмаса, съгласно изследване, на което Стигант е съавтор и оповестено предишния ноември в Kidney International Reports.

Стигант сподели, че в Австралия рециклируемите пластмасови продукти се събират всякога, когато се доставят консумативи за перитонеална диализа.

„ Това е нещо, което бихме желали да използван на локално равнище. “

„ Ние в действителност сме в начален етап на вярното ръководство на отпадъците. Но това би трябвало да включва понижаване на възходящия брой хора с рискови фактори за заболяване и даже тези, които живеят с повредена бъбречна функционалност. Светът е изправен пред това доста бързо възходящо положение. “

Нанси Вердин, пациент на домашна диализа в Ред Диър, Алта., е член на комитета за резистентност на нефролозите и сподели, че се бори с огромното количество боклуци от хемодиализа, които е получавала в продължение на 26 години.

63-годишната, която е имала три несполучливи бъбречни трансплантации, сподели, че част от отпадъците не могат да бъдат рециклирани в нейния град, тъй като приема единствено номерирани пластмаси.

„ Трябва да амбалирам настрана и по-късно да реша дали ще платя разноските за доставка, с цел да го изпратя до Едмънтън? “ тя сподели за повече благоприятни условия за преработване там.

„ Вече не карам. Това значи, че би трябвало да намеря някой да ми помогне да го занеса до място за доставка. И всичко коства пари. “